Жените, които промениха Германия
В края на 18 век дамите в Европа стартират да се борят за своите права. Още по това време те се включват в революционни дейности - особено във Франция, където революцията от 1789 приготвя почвата за претенции, свързани с равноправието на дамите и спазването на човешките права. В Германия първите политически претенции на дамите се чуват едвам половин век по-късно.
Германското начало от 1843
През 1843 година една млада жена обществено застъпва мнението, че присъединяване на дамите в държавните каузи е не просто " право, а тяхно обвързване ". Става дума за 24-годишната Луизе Ото-Петерс, която наследява от родителите си огромно положение. То ѝ позволява да живее без значение и да се утвърди като писателка и журналистка. Своите стихове, есета, социално-критични романи и публикации тя разгласява под псевдонима Ото Щерн. Постепенно те стартират да нервират саксонското държавно управление, което прави опити да я накара да замлъкне. Луизе обаче не се предава и през 1865 основава Лайпцигското съдружие за обучение на дамите. Малко по-късно е основано и Всеобщото немско сдружение на дамите (ADF), чиято председателка в продължение на близо 30 години е Луизе Ото-Петерс. Подобни съюзи след това пораждат във всички елементи на Германия.
Луизе Ото-Петерс
Първата и най-важна цел на тези сдружения е била да упорстват за просветителни шансове за девойките и дамите. Защото докато училищното обучение на момчетата се считало за нещо напълно обикновено, девойките от работническите фамилии по предписание е трябвало да работят, вместо да учат. Дъщерите от по-заможните среди пък са били подготвяни за фамилния живот. Момичетата, които са можели да четат и пишат, са били огромно изключение.
Учителката Хелене Ланге първа се ангажира с този проблем и насочва петиция до пруския министър на образованието. В нея тя упорства да се усъвършенства просветителното равнище на девойките, да се отреди по-съществена роля на дамите учителки в просветителния развой и да се даде по-добро обучение за преподавателките. През 1899 и 1900 година правозащитничките най-после успяват да издействат допускането на дами до немските университети. А през 1908 образованието на девойките е оповестено за държавна задача.
Посещавайки един семинар за образование на учителки в Лайпциг, младата Клара Айснер се среща с членове на Всеобщото немско сдружение на дамите и стартира да работи за него. Клара живее с руснака Осип Цеткин без да е сключила брак с него. Двамата имат две деца, а тя приема фамилното му име. По това време сходно общуване е смятано за скандално. Като възпитателка по специалност, тя става член на Социалистическата работническа партия - предшественик на днешната ГСДП - и стартира да се бори за равноправието на дамите в публичния и трудовия живот. Тя основава женското списание " Равенството ". Клара Цеткин е представителка на пролетарското женско придвижване - в него, за разлика от буржоазните женски придвижвания, е ставало дума най-вече за правата на работничките.
Клара Цеткин, фотография от 1923
През 1910 по нейна самодейност се ражда Международният ден на дамите - като израз на битката за пълноправие, народна власт, мир и социализъм. Този ден стартира да се чества от 1911 година - в една от първите недели на пролетта - под мотото: " Жените - с право на присъединяване в избори! ".
За въвеждането на това право в Германия се борят още Анита Аугспург и нейната партньорка Лида Густава Хайман. През 1902 година те основават Сдружението за женското избирателно право. Аугспург и Хайман не били по този начин миролюбиво настроени както останалите германки, борещи се за пълноправие. Двете желали да прокарат въпросните права със същите брутални средства, с които си служели и суфражетките в Англия - с гладни стачки, вандализъм и огромни демонстрации.
Анита Аугспург приключва право в Швейцария, защитава и докторска купа по право - за немската реалност през 19-ти век сходно нещо е било просто немислимо. Правните ѝ знания ѝ оказват помощ да води борбата за промени в немския Райхстаг.
Успехът от 1918-та
Докато дамите в Холандия и скандинавските страни получават изборно право много по-рано, германките, австрийките, полякините и англичанките не престават да се борят за него чак до 1918. В други страни борбата продължава и още по-дълго.
На 30 ноември 1918 - три седмици след края на Първата международна война, новото немско държавно управление на " Райха " афишира въвеждането на всеобщо изборно право и за дамите над 20 годишна възраст. В мощ новото право влиза от януари 1919 година.
Виж всички публикации от Зилке Вюнш-->
Германското начало от 1843
През 1843 година една млада жена обществено застъпва мнението, че присъединяване на дамите в държавните каузи е не просто " право, а тяхно обвързване ". Става дума за 24-годишната Луизе Ото-Петерс, която наследява от родителите си огромно положение. То ѝ позволява да живее без значение и да се утвърди като писателка и журналистка. Своите стихове, есета, социално-критични романи и публикации тя разгласява под псевдонима Ото Щерн. Постепенно те стартират да нервират саксонското държавно управление, което прави опити да я накара да замлъкне. Луизе обаче не се предава и през 1865 основава Лайпцигското съдружие за обучение на дамите. Малко по-късно е основано и Всеобщото немско сдружение на дамите (ADF), чиято председателка в продължение на близо 30 години е Луизе Ото-Петерс. Подобни съюзи след това пораждат във всички елементи на Германия.
Луизе Ото-Петерс
Първата и най-важна цел на тези сдружения е била да упорстват за просветителни шансове за девойките и дамите. Защото докато училищното обучение на момчетата се считало за нещо напълно обикновено, девойките от работническите фамилии по предписание е трябвало да работят, вместо да учат. Дъщерите от по-заможните среди пък са били подготвяни за фамилния живот. Момичетата, които са можели да четат и пишат, са били огромно изключение.
Учителката Хелене Ланге първа се ангажира с този проблем и насочва петиция до пруския министър на образованието. В нея тя упорства да се усъвършенства просветителното равнище на девойките, да се отреди по-съществена роля на дамите учителки в просветителния развой и да се даде по-добро обучение за преподавателките. През 1899 и 1900 година правозащитничките най-после успяват да издействат допускането на дами до немските университети. А през 1908 образованието на девойките е оповестено за държавна задача.
Посещавайки един семинар за образование на учителки в Лайпциг, младата Клара Айснер се среща с членове на Всеобщото немско сдружение на дамите и стартира да работи за него. Клара живее с руснака Осип Цеткин без да е сключила брак с него. Двамата имат две деца, а тя приема фамилното му име. По това време сходно общуване е смятано за скандално. Като възпитателка по специалност, тя става член на Социалистическата работническа партия - предшественик на днешната ГСДП - и стартира да се бори за равноправието на дамите в публичния и трудовия живот. Тя основава женското списание " Равенството ". Клара Цеткин е представителка на пролетарското женско придвижване - в него, за разлика от буржоазните женски придвижвания, е ставало дума най-вече за правата на работничките.
Клара Цеткин, фотография от 1923
През 1910 по нейна самодейност се ражда Международният ден на дамите - като израз на битката за пълноправие, народна власт, мир и социализъм. Този ден стартира да се чества от 1911 година - в една от първите недели на пролетта - под мотото: " Жените - с право на присъединяване в избори! ".
За въвеждането на това право в Германия се борят още Анита Аугспург и нейната партньорка Лида Густава Хайман. През 1902 година те основават Сдружението за женското избирателно право. Аугспург и Хайман не били по този начин миролюбиво настроени както останалите германки, борещи се за пълноправие. Двете желали да прокарат въпросните права със същите брутални средства, с които си служели и суфражетките в Англия - с гладни стачки, вандализъм и огромни демонстрации.
Анита Аугспург приключва право в Швейцария, защитава и докторска купа по право - за немската реалност през 19-ти век сходно нещо е било просто немислимо. Правните ѝ знания ѝ оказват помощ да води борбата за промени в немския Райхстаг.
Успехът от 1918-та
Докато дамите в Холандия и скандинавските страни получават изборно право много по-рано, германките, австрийките, полякините и англичанките не престават да се борят за него чак до 1918. В други страни борбата продължава и още по-дълго.
На 30 ноември 1918 - три седмици след края на Първата международна война, новото немско държавно управление на " Райха " афишира въвеждането на всеобщо изборно право и за дамите над 20 годишна възраст. В мощ новото право влиза от януари 1919 година.
Виж всички публикации от Зилке Вюнш-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ